Луда река
ЛУДА РЕКА
Кой ли така отреди?
Наместо кротка, свенлива,
нейните луди води -
с дяволски чар да опиват.
Хуква в зори – с ветрове...
Нощем – звезди я задяват.
Пленница – на брегове,
Луда река си остава!
Нека се ронят от смях…
В ревност и гняв да се стрият.
Святост – е нейният грях.
И неподвластна стихия.
Скални отломки влече.
Над брегове се разлива.
Все към Морето тече.
Луда река...
И щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
