liza (Елизавета Дорошенко)
11 31
6.08.2005 г., 17:08 ч.

ЛУДО ЛЯТО 

  Поезия
1338 0 7

Тичам из полето като луда

разпиляла свилена коса.

Тичам и на себе си се чудя

не съм ли си изгубила ума,

та съм хукнала като кошута, боса

направо през узрелите жита

да кърша класовете златокоси

и вятъра да гоня в утринта…

Чудя се не съм ли оглупяла

тъй да лежа по гръб със часове,

в захлас да гледам облачето бяло

как плува горе в синьото небе.

Душата ми като река пенлива

ме блъска във зелени брегове.

Все бърза, все нанякъде отива

не иска и за миг дори да спре.

Умора няма. Няма и насита –

препускат лудо младите коне,

хвърчат искри от нажежените копита

устремили се незнайно накъде…

Боже мой,

не ще ли има край туй лудо лято!

Този чудесен омагьосан ден!

Та най-сетне уморено над земята

да се спусне залез посребрен.

Да приседна на тревата отмаляла

за сетен спомен да сплета венец.

Ще свия в него класове от жито зряло

със цвят от ален мак и син синчец…

© Елизавета Дорошенко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??