Тичам из полето като луда
разпиляла свилена коса.
Тичам и на себе си се чудя
не съм ли си изгубила ума,
та съм хукнала като кошута, боса
направо през узрелите жита
да кърша класовете златокоси
и вятъра да гоня в утринта…
Чудя се не съм ли оглупяла
тъй да лежа по гръб със часове,
в захлас да гледам облачето бяло
как плува горе в синьото небе. ...