18.07.2018 г., 22:55

Лудо стихотворение

1.8K 4 6

Снощи пих водка. Един гълъб летеше в тъмното

с писмо в човка.

Казвам Ви честно: Въобще не бях пияна!

Беше нещо по- леко: Бях луда!

После този гълъб влезе в очите ми сини -

и остана.

Получих писмото в кутия - отворена рана.

Казвам Ви честно: В синьото има случайности 

с форма на ябълка. Ако знаете колко има само!...

Всъщност очите ми са кафяви, но какво значение има,

след като плуват в океана.

27.05.2018г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти , Райна за милите думи! И аз случайно те открих и се радвам за което...Толкова ме зарежда твоята страница..Намирам себе си в нея чрез твоите думи...Няма нищо случайно, нищо! Прегръщам те, силно!
  • Понеже на бях попадала на твои творби...искам да ти кажа, че с възхита поглъщам думите ти и си ми много ценно откритие. С удоволствие ще те следя!
  • Много ме разсмя, Пипи...Хубав ден!
  • хахаха Прочетох "снощи пих вода" и си викам - човек не знае от какво ще се напие! 🦋 поради липса на гълъб ти пращам пеперуда, синя!
  • Благодаря ти, Петър!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...