Лудост
Далече от мене, в града край реката,
където тепета закрилят къщята
от вятъра зиме студен и свиреп,
а лете от жарките ласки на Феб,
просвири за мене победа тръбата!
Бях чакал с надежда дълбоко в душата
да дойде денят фантастичен и теб
да слуша замлъкнала в ступор тълпата,
далече от мене!
Но ето, че твои са, твои устата,
изричащи моите думи! Премята
и люшка водата прогнилия шлеп
на твойте съмнения, ужас нелеп...
Той вече потъва! Сама свободата,
далече от мене,
ти взе във прегръдки! Пред теб на колене
ще падна, когато се срещнем отново
и скоро ще чуя "Врагът победен е!"
Със сила, с оръжия, с бой? Не! Със слово
се чупят оковите грозни и стари!
Усмивката ясна лицето сурово
на твоя пазач тъмнокос ще попари!
Връз твойте мъчители глухи и слепи
небето светкавици, гръм ще стовари!
А после, с цветя със препълнени шепи
във мойте обятия топли ела!
Ще сбъднем тогава мечтите нелепи
и двама със теб ще разперим крила,
ще литнем към гонещи мрак светила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
