4.06.2006 г., 23:58 ч.

Лудост 

  Поезия
717 0 2
Отново мракът ме обхваща,
и насълзява моите очи.
Отново лудост ме прихваща,
щуро пак тупти съцето ми.
Крещи душата, че не иска
да живее повече така.
Крещя и аз, и аз не искам
да чувствам повече тъга.
Поглеждам аз край мен -
навсякъде тъма.
Нима съм пак във плен
на собствената си тъга? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енд ъф флауърс Всички права запазени

Предложения
: ??:??