Лудост
Отново мракът ме обхваща,
и насълзява моите очи.
Отново лудост ме прихваща,
щуро пак тупти съцето ми.
Крещи душата, че не иска
да живее повече така.
Крещя и аз, и аз не искам
да чувствам повече тъга.
Поглеждам аз край мен -
навсякъде тъма.
Нима съм пак във плен
на собствената си тъга?
Нима ще нямат край сълзите,
писъците и разбитите мечти?
Нима ще няма някой,
който да ме утеши?
Нима ще бъда пак сама,
без капчица любов?
Нима ще бъде недочут
последния ми зов?
Затварям аз очи
и отварям ги веднага.
Пред мен желязото блести
да излекува тежка рана.
Избавление ли е смъртта
или поредната измама?...
Ще излекува ли скръбта
жестоката стомана...?
© Енд ъф флауърс All rights reserved.
много си добра!