Лудост
Лудостта съзнанието провокира –
разголена, усмихната, на вятъра сестра,
сред волните души съратници събира,
задръжките ги няма, има сетива.
Лудостта е бурята в морето,
огненият тътен в земните недра,
светкавицата ярка, пронизала небето,
северно сияние в нощната тъма.
Без лудост има ли любов?
Отнесен от мечти да броиш звездите,
живота си да подариш да си готов.
Няма ли я ще, угаснат светлините.
Април, 2017
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
