Лудост, името ти е Жена!
Лудост, името ти е Жена!
Лудост, името ти е Жена!
Как те жадува всяка клетка в мене!
Желание, по-древно от света,
раздира ме, копнее да те вземе!
Лудост, името ти е Жена -
с коси искрящи, нежна свила,
с усмивка - грейнала зора,
сърцaтa мъжки покорила.
Лудост, името ти е Жена -
пенлива, като вино отлежало,
което кара да кипи кръвта,
да блъска в мен сърцето полудяло.
Лудост и загадка непонятна,
загърнала в мистерия нощта,
дълбока болка, но блажено сладка,
слабост мъжка с името Жена.
Лудост, от тебе как да се спася,
щом с властна страст ме оковаваш,
омайваш ме с неземна красота
и здравия ми разум разпиляваш.
Лудост, името ти е Жена -
тръпнеща под ласките греховни,
притворила клепачи от негà,
извиваща се в ритмите любовни.
Да, лудост, лудост си, ала не зная
дали от тебе искам да се скрия
или дошло е време да призная,
че ти си най-вълшебната магия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
