Строши мислите ми, в тях няма смисъл.
Аз претръпнах пред студа.
Тоя път открий се и играй на чисто,
виждаш ли, смешна ще е всяка мъничка лъжа.
Недей разпилява се в спомени.
В тях ме имаше не един път или пък два.
Прелисти ме, като листо на изсъхнали клони,
покажи ми, че птицата не умира сама...
Разбираш ли, тя, лудостта ти ме закриля,
безсилен си от себе си да ме отречеш.
Аз съм като пиявицата, дето сам извика,
на самотата си садистично да вречеш... ...