elenabili (Елена Биларева)
297 2389
26.01.2012 г., 21:54 ч.

Лудостта на един кактус 

  Поезия » Любовна
1098 0 21

Танцува вятърът пустинен наобратно,

зарива с пясъци утъпкания път.

Сега какво съм? Само тъжен кактус.

Отдавна дъждове тук не валят.

 

А аз раста, но сякаш без посока.

Последният ми дъжд ми я отне.

Той имаше очите ти – дълбоки

и многопластови като море.

 

Сега го чакам пак – да ми я върне,

че трудно се живее без компас.

Преди да завалиш, ще те прегърна.

И ще попия спомена за нас.

 

И моля те, преди да си заминеш,

полей със малко вяра и страха ми.

Ела по-близо, няма да загинеш!

Най-много да прихванеш лудостта ми.

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! Краси, надявам се да си прав!
  • Лудостта е предимство!
  • Страхотно е!
  • !!! Поздрав!
  • Прекрасен стих, Ели!
    Когато пътят е зарит от пустинен вятър, а посоката отнета от дъжда не остава друго освен вярата и игнорирането на страховете.

    В последната строфа ритъмът (ямб)e ненарушен, както и в предходните строфи. Пояснявам защото от коментара на severianin (Валентин Чернев)някои читатели, а и авторката може да останат с впечатлението че там става дума за аритмия. Не точно така. Там просто има различна каталектика в стиховете, намиращи се на втора и четвърта позиция. С други думи вместо "мъжки" клаузули има "женски". Може би според авторката "страх" - "смъртта" е по-слаба рима. Според мен е така.
  • Благодаря ви от сърце, Радко и Евгения!
  • Великолепно е! Поздрав!
  • Как, да не възкликне човек, хубав, та хубав стих!!!
  • Благодаря ви! Оценявам думите ви.
  • Може би ще прихване от цвета ти
    Здравей, Ели!
  • Много ми допадна! Браво, Ели!
  • Поздравления, Ели!
    Великолепна, ако мога така да се изразя, поетична кулминация:
    "Преди да завалиш, ще те прегърна.
    И ще попия спомена за нас."
  • Своеобразно, живо,въздействащо слово!Поздрав!
  • Великолепен стих!Адмирации Ели!
  • Чета и си мисля че в Мароко е своеобразен вид канибализъм да ядеш плодчетата на кактуса... Ми, табиети...
  • Поздрави за хубавия стих!
  • Много благодаря на всички за прочита!

    Знаех си, че нещо куца в последния куплет Ще помисля как мога да го редактирам. Благодаря Ви за градивната критика, Северянин!
  • Чудесен стих, вярно чувство за ритъм, хубави рими. Самата идея вече е послание. А има още намигване, усмивка, зад която, струва ми се, е затаена болка; има романтични реминисценции и интересни иносказания; има някакво сфумато, което омекотява стиха. Въобще това е лирика, изпълнена с желания и втурвания към другия. Само дето последният куплет изпада от ритмиката на предходните.Би трябвало да бъде "полей със малко вяра моя страх", но тогава ще трябва да се смени и финалната рима. Тъй или иначе, за да се запази ритъма, ударението трябва да пада върху последната сричка на думата. Иначе стихотворението е свежо, искрено, въздействащо. Поздрави!
  • Добра поанта! Поздрав!
  • ееее, много хубаво!
  • Чудно!!! Поздрав!
Предложения
: ??:??