ЛУДОСТТА НА ПОЕТА
739
0
0
Поетите казват, живеят
без миг да заспят посред нощ,
тогава безнадеждно копнеят
за Онзи, забил в сърцето им нож:
"Тая любов ме разяжда,
тая любов ме топи
и отдавна вече се питам -
защо ТАМ още си ти?
След толкова смут и тревога,
пошлост, подигравки и срам -
защо аз още и още не мога
да те изгоня точно от ТАМ?"
Луди са тия поети!
Луди са, та и още как!
Пишат "любовни куплети"
за някой си, там наранил ги глупак.
И обезсмъртяват го тоя проклетник,
убивал ги не един път,
но душите им продължават да светят,
за да открият на ЛУДОСТ лекът.
ГЕРГАНА ОСКАР
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Чолакова Всички права запазени
