21.06.2009 г., 18:24 ч.

Лудостта на сърцето 

  Поезия » Любовна
494 0 0

Лудостта на сърцето

Щом погледнах в твоите сини очи

поисках вечно да остана в твоята синева,

погълна душата, изтръгна сърцето ми,

а аз се давех в твоята синя вода.

Когато ме чакаш на отсрещния бряг,

ще се превърна в делфин

и ще доплувам до твоя свят,

защото ти си моят лек - един.

И вдън земя да потънеш,

ще се превърна в река,

дори и моя болест да бъдеш.

Ти си единствена моя луда любов -

на света само една.

Дори и да настане вечен мрак.

ще се превърна Луна

и ще огрявам пътя си към тебе пак.

И дъждът да ме вали,

ще стоя под него, докато не те върне.

Ще те чакам, докато вятърът

кърши душата ми, като клони,

докато пълен мрак покрие моя ден.

Дори и океанът да се надигне и да ме погълне,

ти ще живееш вечно в мен.

А когато отново се срещнем,

ще ме прегърнеш ти,

чувствата ще изригнат като вулкан

и телата ни ще се слеят като две реки,

ще се обичаме без никаква свян.

Ще сътворим с теб чудеса

и като две птици

ще полетим към безкрайните небеса,

от две искрици

ще поддържаме огъня на любовта.

© Стиляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??