17.03.2019 г., 14:19  

Лукавият със нас се забавлява

706 6 8

На всички ни се случва този миг -

шегичка или хитринка да сторим...

А няма вдъхновител по-велик

от дявола, защо да спорим?...

 

Удобно  в нас се настанява той

и с удоволствие ни "направлява"...

Допуснем ли го, тоз фалшив герой

„безценните" съвети ще ни дава -

 

кого да слъжем хитро тук и там,

и как от две-три майки да бозаем...

Понякога дори  ни хваща срам,

но няма как – по свирката играем!...

 

Прескъпо  плащаме за глупостта,

"съветите" излизат  ни солено...

Разкайваме се за наивността

и... припкаме да минем "на червено"!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи!
  • Даа, човек лесно се подлъгва понякога...А като каза "...на червено", се сетих за моето стихотворение "На червено", в което героят заради хитруването си, се принуждава да лъже, за да се измъкне...и успява да мине "между капките"...Но дали ще мине "между капките" или не - важно е, човек да осъзнае грешките си и да не ги повтаря...Поздравления, Роби!
  • Благодаря на Мълниеносец, Исмаил, Мария, Елена, Албена, Ангелче13 (Jenna Stannis) и Веси за добрите думи!
  • "Прескъпо плащаме за глупостта..."
    Нямаш престава колко си прав, приятелю! Поздрави и благодаря за този стих!
  • Отдавна не бях влизала в сайта и се радвам, че точно теб намерих, Роберт! ... Благодаря ти за удоволствието! Никога не ме разочароваш! Бог да те благослови и вдъхновява!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...