Тази нощ изгря луната -
ефирното кълбо от светлина,
за да покаже пътя на човека,
за да не бъде тъмна вечерта.

Тя видя, че хората я гледат -
изгубени, отчаяни, сами,
сякаш в небосклона ще намерят
лек за своите беди.

Нищо, че са многобройни -
звездите не огряваха нощта,
докато луната не разпръсна
плътната завеса тъмнина.

Хората забравяха луната,
затваряйки замислено очи,
неуверени, че ще намерят пътя -
многобройни, но все пак звезди.