Jul 29, 2009, 11:41 AM

Луна

Poetry » Other

864 0 0

Тази нощ изгря луната -
ефирното кълбо от светлина,
за да покаже пътя на човека,
за да не бъде тъмна вечерта.

Тя видя, че хората я гледат -
изгубени, отчаяни, сами,
сякаш в небосклона ще намерят
лек за своите беди.

Нищо, че са многобройни -
звездите не огряваха нощта,
докато луната не разпръсна
плътната завеса тъмнина.

Хората забравяха луната,
затваряйки замислено очи,
неуверени, че ще намерят пътя -
многобройни, но все пак звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0