Тази нощ изгря луната -
ефирното кълбо от светлина,
за да покаже пътя на човека,
за да не бъде тъмна вечерта.
Тя видя, че хората я гледат -
изгубени, отчаяни, сами,
сякаш в небосклона ще намерят
лек за своите беди.
Нищо, че са многобройни -
звездите не огряваха нощта,
докато луната не разпръсна
плътната завеса тъмнина.
Хората забравяха луната,
затваряйки замислено очи,
неуверени, че ще намерят пътя -
многобройни, но все пак звезди.
© Ася All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
