Тази нощ изгря луната -
ефирното кълбо от светлина,
за да покаже пътя на човека,
за да не бъде тъмна вечерта.
Тя видя, че хората я гледат -
изгубени, отчаяни, сами,
сякаш в небосклона ще намерят
лек за своите беди.
Нищо, че са многобройни -
звездите не огряваха нощта,
докато луната не разпръсна
плътната завеса тъмнина.
Хората забравяха луната,
затваряйки замислено очи,
неуверени, че ще намерят пътя -
многобройни, но все пак звезди.
© Ася All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
