25.06.2017 г., 0:17 ч.

Луна 

  Поезия » Любовна
335 0 1

Сърцето трепва отново.

Душата за небитието копнее.

Всичко е една каша.

Вятърът говори с твоя глас.

Слънцето гали с твоята длан.

Звездите гледат ме с твоите очи.

Аз съм Луна.

Самотна,  тъжна.

Убиваш я, но и и вдъхваш живот.

Обичай я.

© Соня Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо? Кого обича? Миличка моя! Несподелена любов. Ще трябва дя полекуваш.... Трябва ти споделена.
Предложения
: ??:??