За какво ми е луна ли ?
Да мечтая! За онази влюбена жена!
В пазвата и аз да дишам,
а с душата и да полетя!
Влюбените ,казват, че живеят,
поетите на вечността,
а аз не виждам други, само нея!
Това сигурно е любовта!
И звездите гледам,
с утрото заспивам,
цяла нощ сънувам
със отворени очи!
Нея, да!
И нищо друго!
Така навярно
се познава любовта!
© Добромир Иванов Всички права запазени