22.09.2012 г., 13:45 ч.

Луната 

  Поезия » Любовна
558 0 6

                                                                „Утеха в синьо и заоблено 
                                                                със перспектива нощ и две,
 
                                                                а след това ще се източи
 
                                                               като протегнати ръце.”


                                                               из коментар на Довереница (Дочка Василева)

 

Луната ми протегна две  ръце,

прегърна ме и утеши, и стопли.

Наглед студено, лунното сърце

размекна се от нощните ми вопли

 

и в себе си ме скри. Едва сега

съчувствие намерих, нежност, милост.

По устните ми, сухи от тъга,

усмивка плъзна се почти безсилна.

 

Разбрах луната – моята сестра.

Видях лицето ù неразгадано.

Щастлива бях внезапно. А страстта

към тебе се затвори като рана.

 

Луната спря в среднощното небе,

засвети фосфорно по голата ми кожа.

Тя моя изповедница не бе,

но ме разбра. А ти защо не можеш?

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??