Луната
„Утеха в синьо и заоблено
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева)
Луната ми протегна две ръце,
прегърна ме и утеши, и стопли.
Наглед студено, лунното сърце
размекна се от нощните ми вопли
и в себе си ме скри. Едва сега
съчувствие намерих, нежност, милост.
По устните ми, сухи от тъга,
усмивка плъзна се почти безсилна.
Разбрах луната – моята сестра.
Видях лицето ù неразгадано.
Щастлива бях внезапно. А страстта
към тебе се затвори като рана.
Луната спря в среднощното небе,
засвети фосфорно по голата ми кожа.
Тя моя изповедница не бе,
но ме разбра. А ти защо не можеш?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
