laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Sep 22, 2012, 1:45 PM

Луната 

  Poetry » Love
559 0 6

                                                                „Утеха в синьо и заоблено 
                                                                със перспектива нощ и две, 
                                                                а след това ще се източи 
                                                               като протегнати ръце.”


                                                               из коментар на Довереница (Дочка Василева)

 

Луната ми протегна две  ръце,

прегърна ме и утеши, и стопли.

Наглед студено, лунното сърце

размекна се от нощните ми вопли

 

и в себе си ме скри. Едва сега

съчувствие намерих, нежност, милост.

По устните ми, сухи от тъга,

усмивка плъзна се почти безсилна.

 

Разбрах луната – моята сестра.

Видях лицето ù неразгадано.

Щастлива бях внезапно. А страстта

към тебе се затвори като рана.

 

Луната спря в среднощното небе,

засвети фосфорно по голата ми кожа.

Тя моя изповедница не бе,

но ме разбра. А ти защо не можеш?

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??