Луната
Реших да питам. Моля те, кажи ми?
Сепна се, че рядко някой пита.
Лунно се усмихна, сподели ми,
че иска да е пълна, неотпита...
Изпълвам се, по малко,
всяка нощ и всеки ден...
Вие виждате ме, жалко,
веднъж копнеете по мен.
Тогава само, когато се напълня
и вас изпълвам с моя лунен блян.
Любов дарявам, за да ви изпълня,
а после я събирам, отново да я дам.
Аз желая, вий не ме търсете,
пълна оставете ме във любовта.
У вас е, в себе си я намерете!
Ще съм вечно пълна във нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Всички права запазени
