Луната и аз

11.10.2011 г., 23:08 ч.

Поезия

753 0 1

Луната бързо скри се.

Защо пак е сърдита?

После закачливо ми нашепна,

много тихо извини се.

Полегнала е в прегръдките

на любимия си облак.

Ще го люби до разсъмване

и ще го остави кротък.

Ще наднича тайно през прозореца,

ще ме люлее във въздишка цветна,

ще докосва пак душата ми отворена,

нашепвайки, че моята любов е вечна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.