Луната и аз

11 oct 2011, 23:08

Poesía

768 0 1

Луната бързо скри се.

Защо пак е сърдита?

После закачливо ми нашепна,

много тихо извини се.

Полегнала е в прегръдките

на любимия си облак.

Ще го люби до разсъмване

и ще го остави кротък.

Ще наднича тайно през прозореца,

ще ме люлее във въздишка цветна,

ще докосва пак душата ми отворена,

нашепвайки, че моята любов е вечна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.