Луната бързо скри се.
Защо пак е сърдита?
После закачливо ми нашепна,
много тихо извини се.
Полегнала е в прегръдките
на любимия си облак.
Ще го люби до разсъмване
и ще го остави кротък.
Ще наднича тайно през прозореца,
ще ме люлее във въздишка цветна,
ще докосва пак душата ми отворена,
нашепвайки, че моята любов е вечна.