Луната ирисно мълчи...

11.08.2011 г., 22:38 ч.

Поезия » Любовна

603 0 5

Небето дръзко се смрачава,

излива се във моите очи,

звездите бляскаво му натежават,

луната ирисно мълчи...

Пред мен си ти и сякаш

говориш за любов, а в тишина

треперят бледите ни силуети

и скрива ни с крилата си нощта...

Събуждаме се - крехки рози,

докосваме се нежно с цвят

и пием на големи дози

един от друг любовен аромат...

Две ярки светлини крещят,

игриво се премятат и се смеят,

в градината под лунна необят

душите наши за любов копнеят...

Откривам те във всеки слънчев лъч,

във всяка ветровита ласка,

при мен ли си, ще литнем изведнъж,

обагрени в небесни краски...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.