Луната ирисно мълчи...
Луната ирисно мълчи...
Небето дръзко се смрачава,
излива се във моите очи,
звездите бляскаво му натежават,
луната ирисно мълчи...
Пред мен си ти и сякаш
говориш за любов, а в тишина
треперят бледите ни силуети
и скрива ни с крилата си нощта...
Събуждаме се - крехки рози,
докосваме се нежно с цвят
и пием на големи дози
един от друг любовен аромат...
Две ярки светлини крещят,
игриво се премятат и се смеят,
в градината под лунна необят
душите наши за любов копнеят...
Откривам те във всеки слънчев лъч,
във всяка ветровита ласка,
при мен ли си, ще литнем изведнъж,
обагрени в небесни краски...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
