Луната
Всеки ден ме нараняваш,
лъжи изричаш без вина,
дори не можеш да се извиняваш,
но свидетел ти е самотната луна!
Тя вижда сълзите в очите ми
и съчувства ми за болката в сърцето,
тъжи и за загубата на мечтите ми,
вместо мен отмъщава си... но на небето!
Наказва го, за да заплаче
и при нас да завали,
тъга да почувстваш, обаче ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация