Луната (отмъщава тя вместо мен)
Всеки ден ме нараняваш,
лъжи изричаш без вина,
дори не можеш да се извиняваш,
но свидетел ти е самотната луна!
Тя вижда сълзите в очите ми
и съчувства ми за болката в сърцето,
тъжи и за загубата на мечтите ми,
вместо мен отмъщава си... но на небето!
Наказва го, за да заплаче
и при нас да завали,
тъга да почувстваш, обаче
и дъждът да скрие моите сълзи!
Сега не чуваш птичките да пеят -
тя накара ги да спрат,
почувствай как самотните живеят -
в гробна тишина как искат да умрат!
Погледни нагоре, виж небето -
нали самотно е без своите звезди?!
Погледни надолу, виж морето -
отразява то луната, която ги уби!
... вместо мен отмъщава си... но на небето...
Юли 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Аз Всички права запазени
