Лунички от звезди
Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти,
където ти отиваш – връщам се от там.
Запъне ли се инатливо в драки гъсти,
долитам на метлата, както аз си знам.
Дочух ли курабийки? Думата вълшебна,
очаквай ме, ще дойда още преди здрач.
Дори и принцове -"сухари" да ме дебнат,
аз искам с теб да бъда луд нещотърсач.
В небето видиш ли за миг луната млада,
небесно езеро с усмивка да бразди,
там под дърво, което ражда лимонада,
ще си направим с теб лунички от звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
А принцовете са си сухари, хич не умеят да са курабийки 
