7.07.2022 г., 12:52 ч.  

Лунички от звезди 

  Поезия » Друга
441 8 11

 

Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.

 

Към твойта вила пътя знае го на пръсти,
където ти отиваш – връщам се от там.
Запъне ли се инатливо в драки гъсти,
долитам на метлата, както аз си знам.

 

Дочух ли курабийки? Думата вълшебна,
очаквай ме, ще дойда още преди здрач.
Дори и принцове -"сухари" да ме дебнат,
аз искам с теб да бъда луд нещотърсач.

 

В небето видиш ли за миг луната млада,
небесно езеро с усмивка да бразди,
там под дърво, което ражда лимонада,
ще си направим с теб лунички от звезди.    

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Какво като обувките ми стари са и хлопат,
а всеки крак снове с различна цел, посока, път?
Нима ще дойде някой на ума ми да потропа,
та вещо да ме учи как нормалните вървят?
И после с най-сухарски вид случайно ще добави, ...
  529  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??