Лунна диета
Тези мои килца -
малко излишни,
ги имам отзаде,
постоянно с тях
водя война, все
кантара товаря!
А не е виновен,
но пуст апетит,
така се родих
аз - пощалива.
Много лишения
търпях и търпя,
много вих срещу
луната красива.
Само няколко
часа остават,
аз приритвам
вече от глад.
Ех, тя, луната,
от злато да е,
не ще замести
топлия хляб.
Ама ще вия,
щом трябва,
пък нейсе,
щом бедрата
извая ми тя,
ще си взема
залък от него -
от уханния,
мекия хляб.
Ще се смее
луната ехидно
отгоре ми, но
аз ще ям и ще
ям, и ще ям...
а после отново
ще грача, че не
става ми някой
сукман...
............
Ох, не мога!
Ще си взема
сега от хляба,
дето сънувам.
Пък друг път
ще вая бедра,
на другата фаза
пак ще гладувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Младенова Всички права запазени
