Лунна импресия
Нагоре, нагоре в простора ни чист
луната рисува във жълтата нощ
полегнали сенки в небесния лист.
Земята потъва във лунен разкош.
Притихнали птици заспиват на клон.
В съня си сънуват узрели зрънца.
Прибрали крилете, те правят поклон -
в съня непробуден - на бели слънца.
И прилепи нощни кръстосват дори
по острите ъгли на лунната нощ.
Прибират се морни във ранни зори
и без да проклинат живота си лош.
А в моята къща - под тази луна,
самотна заспива и мойта снага.
И вместо любящата тиха жена
поляга до мене... смирена тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
