15 июл. 2014 г., 09:40
Лунна импресия
Нагоре, нагоре в простора ни чист
луната рисува във жълтата нощ
полегнали сенки в небесния лист.
Земята потъва във лунен разкош.
Притихнали птици заспиват на клон.
В съня си сънуват узрели зрънца.
Прибрали крилете, те правят поклон -
в съня непробуден - на бели слънца.
И прилепи нощни кръстосват дори
по острите ъгли на лунната нощ.
Прибират се морни във ранни зори
и без да проклинат живота си лош.
А в моята къща - под тази луна,
самотна заспива и мойта снага.
И вместо любящата тиха жена
поляга до мене... смирена тъга.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красиво , поетично !
-
Тъжно и красиво!
-
Много хубави и образни строфи и тъжен финал...
Поздрав, Никола! -
Една Дебеляновска тъга се е настанила в този чудесен твой стих, Никола!
Некрещяща, тиха и унесена...и както казваш самият ти, "смирена".
Докосващо отвсякъде и истинско стихотворение, за което те поздравявам от сърце!
Бъди жив и здрав и да напишеш още много такива силни и вълнуващи творби!
Твой: Мисана -
Никола......
развълнува ме, разплака ме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Сърдечни поздрави от мен!!!!!