15 jul 2014, 9:40

Лунна импресия 

  Poesía
318 0 6

Нагоре, нагоре в простора ни чист

луната рисува във жълтата нощ

полегнали сенки в небесния лист.

Земята потъва във лунен разкош.

 

Притихнали птици заспиват на клон.

В съня си сънуват узрели зрънца.

Прибрали крилете, те правят поклон -

в съня непробуден - на бели слънца.

 

И прилепи нощни кръстосват дори

по острите ъгли на лунната нощ.

Прибират се морни във ранни зори

и без да проклинат живота си лош.

 

А в моята къща - под тази луна,

самотна заспива и мойта снага.

И вместо любящата тиха жена

поляга до мене... смирена тъга.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели! Радвам се, че съм Ви развълнувал!
    Сърдечни поздрави от мен!!!!!
  • Красиво , поетично !
  • Тъжно и красиво!
  • Много хубави и образни строфи и тъжен финал...

    Поздрав, Никола!
  • Една Дебеляновска тъга се е настанила в този чудесен твой стих, Никола!
    Некрещяща, тиха и унесена...и както казваш самият ти, "смирена".
    Докосващо отвсякъде и истинско стихотворение, за което те поздравявам от сърце!

    Бъди жив и здрав и да напишеш още много такива силни и вълнуващи творби!

    Твой: Мисана
  • Никола......
    развълнува ме, разплака ме...
Propuestas
: ??:??