23.05.2014 г., 9:18

Лунна импресия

1.3K 5 7

В мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Северна Принцесо! Имаш рядката дарба да си художник и с четката и с думите. А аз умея да рисувам единствено с думите и само си представям какво бих могъл нарисувал с четката. Но представата за моженето е едно, а реалното можене - съвсем друго. Тя не носи повече от наслаждението на евнуха.

    А пожеланието ми към теб, ти вече го отгатна телепатично! Браво!
    Поздравявам те!
  • харесват ми структурите, които създаваш тук. Оплътнени от една бледа гама - като кремавите рози, които имах в старият си дом - на индигов фон...или по-скоро безплътни (: Поздрав! -С
  • Елица, благодаря ти! Трогнат съм.
    Бъди жива и здрава. Поздрав на слънчева Калифорния ог мен!

    Искрено твой: Младен Мисана
  • В твоята поезия търся отговор на необяснимите неща, Мисана,
    Тук спирам за по-дълго...

    Светло празнично настроение ти пожелавам!
  • Благодаря ви, Райна, Санвали и Красимир! За това, че посетихте тази страница, прочетохте стихотворението ми и казахте хубави думи за него.
    Трогнат съм.

    И на трима ви желая нови поетични хрумвания, превъплътени в неувяхващи стихове!

    Ваш: Младен Мисана

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...