ЛУННА СОНАТА
Това стихотворение е написано от Мариана Харизанова, Ивайло_1959 и от мен. Събрахме се една вечер в конферентна връзка и ето какво се получи.
ЛУННА СОНАТА
В тъмна нощ, нейде към един...
луната призрачно изгря.
Полъхна вятър леден,
във тази тъжна тишина...
В храсталака свиреше щурче,
клоните протяжено заплакаха,
Едно момиче и едно момче,
потърсиха в това небе
онази нежна синева
и спомена за любовта,
която във подобна нощ дочакаха.
Ръцете си намериха и в тях -
сгушени, сърцата им горещи.
Отгоре се посипа звезден прах,
две устни, с други две се срещнаха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
