May 25, 2006, 10:16 PM

ЛУННА СОНАТА

  Poetry
2.2K 0 9

Това стихотворение е написано от Мариана Харизанова, Ивайло_1959 и от мен. Събрахме се една вечер в конферентна връзка и ето какво се получи.

ЛУННА СОНАТА

 

В тъмна нощ, нейде към един...

луната призрачно изгря.

Полъхна вятър леден,

във тази тъжна тишина...

 

В храсталака свиреше щурче,

клоните протяжено заплакаха,

Едно момиче и едно момче,

потърсиха в това небе

онази нежна синева

и спомена за любовта,

която във подобна нощ дочакаха.

 

Ръцете си намериха и в тях -

сгушени, сърцата им горещи.

Отгоре се посипа звезден прах,

две устни, с други две се срещнаха.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....