Лунни цветя
Звездни елмази, индигов венец,
мрачен копнеж на съня е крадец
Свила – косите, а устните – пух,
огън – дъхът на могъщия дух.
В шепи от бархат разцъфват цветя
бели бокали, пропити с мечта,
нежно ухаят на блян съкровен,
гаснещ в лъчите на летния ден.
Древна магия владее нощта,
сила любовна набира мощта,
сродни искрици да слее в една
вечна, гореща и ярка съдба.
Ти не се бой, а до мен застани,
болката тежка без страх забрави,
с длани, пропити от лунни цветя,
сладко вълшебство ще ти подаря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
