Лунни утрини, слънчеви нощи
ЛУННИ УТРИНИ, СЛЪНЧЕВИ НОЩИ
Има ласкави дни, потопени в златиста омая,
с катедрални пространства, с трогателно-синьо небе,
със мъхнати слънца в безметежната вис на безкрая
и златист хоризонт, като златно църковно кубе.
По петите им слънчеви нощи се спускат полека,
с отпечатък от смях в разтопения восъчен здрач,
със седефено-бронзово-сребърни лунни пътеки
сред небесната нива, орана от звезден орач.
Има утрини лунни с дантелени облаци сиви,
като сиви въздишки сред жълта небесна ръжда,
черно-бяла графична рисунка на вис костелива,
по която със сребърен слалом се спуща дъжда.
Пада мракът след тях като тъмен покров на вдовица
и луната не ниже мъниста по златни лъчи,
не рисуват светулките с огън в нощта криволици
и в тревите следата на вятъра бял не личи.
Има облачни утрини, ясни, мъгливи и бурни,
има нощи от мрак непрогледен – и лунен кристал;
свири вятърът тъжни напеви – и светли ноктюрни;
ту събаря звездите, ту звездна пшеница е сял.
Ако утрото иде окъпано в слънчево злато,
и нощта ще е светла и лунна сред звездната степ,
ако в утрин мъглива се стича дъждът по листата,
вечерта ще е тъжна вдовица под траурен креп.
И в живота е тъй.
И животът е утрин и пладне,
и замислена вечер след залезна ясна черта.
Беше моето утро и слънчево, беше и хладно
и се питам каква ли ще падне над мен вечерта?
И се питам ще стигне ли моето слънчево злато,
с топлината на моето пладне ще мога ли аз
да прекрача във вечер спокойна, добра и богата,
а в нощта ми да светят звездите сред лунен елмаз.
И не зная.
Вън вятърът свири в клонака разлистен,
вечерта ми пристига и чука на къщния праг.
Този свят се повтаря. Повтарят се старите истини.
Лунни утрини имах.
Ще имам ли слънце по мрак?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
/
