Лунно цвете
Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък,
загадъчно към нас да се прехвърли,
та, всички наслоени бури с крясък
да хукнат по пътеките си стръмни.
И страстите им тъмни да изчезнат,
(измислица са те, баласт ненужен),
защото там е мястото им... в бездна,
щом цветенцето вярата пробужда -
че в семенцето крие се луната,
(на чувствата единствен господар),
прегърнем ли го със любов, в отплата
към светлото в нощта ни... ще е фар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
