Лунно капричио...

                  (ретро)

С дъх на есен в коси спомен мил донеси

                   и словата на скъп благослов,

разпиляни звезди от предишни съдби

                   събери във красива Любов!..

Като страстен маяк призови ме ти пак

                   в плен на гибелна Власт може би

и след бурно море мойта лодка щом спре-

                   посрещни ме със голи гърди...

С цвят на жълти листа бе дошла Лудостта

                   и ръмеше разискрена жар-

пожела на лежим върху златен килим

                   и да пием божествен нектар...

За отдаване час беше слязал при нас

                   и отпуснал бе жадни крила:

като страстен магнит, като тост неотпит,

                   но с мощта на ракетни сопла...

Аз над Жертвенник плах химн тържествен запях,

                   ти край мен разпиля Тържество:

и от тръпна снага пих чаровна мъзга,

                   и докрай те дарих с мъжество...

В миг прониза със щик твоят радостен вик

                   замечтаната обла Луна

и със лунният прах твоят сребърен смях

                   ме за вечна Любов закълна...

Ти ела донеси дъх на дюли в коси

                    и упой ме, упой с аромат-

запъхтяна от свян направи ме пиян

                  и върни със години назад!...

Във очите с роса направи чудеса-

                  разгони тоя траурен фест,

в който споменът сам размотава се там,

                  маскарадно гримиран до днес!..

С хризантеми в коси, пак ела, донеси

                  образ мил от човешка Любов!..

 Сладострастни бедра, разлюляни в  игра

                   на плътта ти от властния зов...

Аз съм жадна пчела и те моля: Ела,

                   мойте  устни са тежки от мед!..

... Дъжд от нега ръми, в нежни шепи вземи

                    и пази я в нощите напред!...

д-р Коста Качев