Лятна буря
Застигна ме буря в полето.
Пороен се сипе дъжда.
Светкавици режат небето.
Природата води война.
Прелитат уплашени птици.
В гората те търсят подслон.
А аз продължавам самичък,
по пътя към родния дом.
Там нейде далече в небето,
промъква се лъч светлина.
И дава надежда на всеки,
за края на бурята зла.
Южнякът, той също помогна
и облаци черни отпрати.
Усмихна се слънцето топло,
със свежест изпълни душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
И най- хубавото е, че след бурята се усмихва слънцето!
