Застигна ме буря в полето.
Пороен се сипе дъжда.
Светкавици режат небето.
Природата води война.
Прелитат уплашени птици.
В гората те търсят подслон.
А аз продължавам самичък,
по пътя към родния дом.
Там нейде далече в небето,
промъква се лъч светлина.
И дава надежда на всеки,
за края на бурята зла.
Южнякът, той също помогна
и облаци черни отпрати.
Усмихна се слънцето топло,
със свежест изпълни душата.
© Христо Костов All rights reserved.
И най- хубавото е, че след бурята се усмихва слънцето! Поздравления!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
