Лятна приказка

Дори в дъждовните и мрачни дни

морски миди държа в ръцете си.

Дори през студената Зима

летните спомени в сърцето си съм скрила.

Дори навън да има мъгла,

още усещам онази морска вълна.

Усещам я със своите сетива

и прогонвам всяка тъга.

Дори когато от студ замръзват моите ръце,

усещам топлия морски пясък в тях.

СТОПЛЯ се дори студеното сърце

и дочувам твоя смях.

Дори сълзата по лицето ми напомня

за солената морска вода.

Тази лятна приказка ще помня 

и в спомена ще търся твоята ръка.

Дори когато снегът затрупа Земята,

споменът  там ще ме връща.

Ще ми бъде топло в душата

и пак морската вълна ще ме прегръща.

Сега студено и мрачно е навън,

но вечер ще е топло в моя сън.

Приказката лятна се връща

и лятото топло мен прегръща.

А аз от сърце в съня те прегръщам!!!