Mar 12, 2014, 12:44 AM

Лятна приказка

  Poetry » Love
823 0 0

Дори в дъждовните и мрачни дни

морски миди държа в ръцете си.

Дори през студената Зима

летните спомени в сърцето си съм скрила.

 

Дори навън да има мъгла,

още усещам онази морска вълна.

Усещам я със своите сетива

и прогонвам всяка тъга.

 

Дори когато от студ замръзват моите ръце,

усещам топлия морски пясък в тях.

СТОПЛЯ се дори студеното сърце

и дочувам твоя смях.

 

Дори сълзата по лицето ми напомня

за солената морска вода.

Тази лятна приказка ще помня 

и в спомена ще търся твоята ръка.

 

Дори когато снегът затрупа Земята,

споменът  там ще ме връща.

Ще ми бъде топло в душата

и пак морската вълна ще ме прегръща.

 

Сега студено и мрачно е навън,

но вечер ще е топло в моя сън.

Приказката лятна се връща

и лятото топло мен прегръща.

А аз от сърце в съня те прегръщам!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...