11.07.2010 г., 16:06

Лятна утрин

1.2K 0 6

Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни
ту скриват се,  отново се показват
и чудна гледка се открива... погледни -
във таз игра безброй слънца се раждат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mihaela B. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Борис... изглежда, че люлката на живота е била в сърцето ми
  • Имам усещането, че този стих е бил написан още при сътворението от слънцето и вълните... как никой не го е забелязал!
    Той е много по-голям, отколкото изглежда... едновременно лаконичен и безкраен- люлката на живота!
  • помилва душата ми този красив стих...
    сърдечен поздрав, Натали...очаквам нови стихове...
  • Красиво написано !

    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • благодаря за коментара, Странник, но ще те послушам наполовина..

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...