Jul 11, 2010, 4:06 PM

Лятна утрин

1.2K 0 6

Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни
ту скриват се,  отново се показват
и чудна гледка се открива... погледни -
във таз игра безброй слънца се раждат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mihaela B. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Борис... изглежда, че люлката на живота е била в сърцето ми
  • Имам усещането, че този стих е бил написан още при сътворението от слънцето и вълните... как никой не го е забелязал!
    Той е много по-голям, отколкото изглежда... едновременно лаконичен и безкраен- люлката на живота!
  • помилва душата ми този красив стих...
    сърдечен поздрав, Натали...очаквам нови стихове...
  • Красиво написано !

    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • благодаря за коментара, Странник, но ще те послушам наполовина..

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...