Лятно
Юли си тръгна. Повлече опашка.
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят.
Глъхне в полето жегата зла.
Птиците даже не смеят да пеят.
Бършат цветята потни чела.
Август пристига с бяла усмивка,
с писък на гларус, с дъх на море.
Свирят щурците – нямат почивка.
Звънка в небето лунно дайре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
