лято
Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ?
А може би мечта ....
Допирът на твоята копринена коса
И гласът ти с детски звън
Разпилян по бриза нейде вън
Дали реалност си ?
А може би магия ...
Отговор по устните ти търся да открия
А по кожата ти кадифе
Проплъзва се на капки цялото море
Мираж ли бе ?
А може би усмихнато лице ....
Пясък фин се сипеше от твоите ръце
Там на плажа пуст в моето сърце
Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за може би отминал летен ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Русанова Всички права запазени
по принцип съм доста по-добра в прозата 