Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ?
А може би мечта ....
Допирът на твоята копринена коса
И гласът ти с детски звън
Разпилян по бриза нейде вън
Дали реалност си ?
А може би магия ...
Отговор по устните ти търся да открия ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.