Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ?
А може би мечта ....
Допирът на твоята копринена коса
И гласът ти с детски звън
Разпилян по бриза нейде вън
Дали реалност си ?
А може би магия ...
Отговор по устните ти търся да открия
А по кожата ти кадифе
Проплъзва се на капки цялото море
Мираж ли бе ?
А може би усмихнато лице ....
Пясък фин се сипеше от твоите ръце
Там на плажа пуст в моето сърце
Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за може би отминал летен ден...
© Антония Русанова All rights reserved.
П.П Благодаря за изкрените мнения по принцип съм доста по-добра в прозата Прочетете мистър денди ! Няма да съжалявате