11.07.2013 г., 22:34

Лято...

830 0 11

 

                                                Л Я Т О

 

                          Шарени градини, Слънчице в небето.

                          Мирис на цветята - радост в душата.

                          Житен клас в полето - песен в сърцето!

                          Облачета бели в кичурчета сбрани.

                          Лястовичи песни - сърчице в длани.

                          Плодове греят в кошничка от мама!  

                                      Радост най-голяма!

                          Ручейчета тичат - босички крачета.

                          Нейде край гората - медени звънчета...

                                  ... слънчева позлата...

                          От пчелици дружки - младост в крилата!  

                 

                          Лунно сърпче свети и звездици греят...

                          Щурчова гъдулка - медена люлка.

                          Мама я люлее - песенчица пее...

                          Чува ли я някой? - Гълъбче Крилато...

 

 

 

                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Минчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Бостанджиев-имате право,но при мен всичко става много спонтано и бързо и почти без никаква обработка-дори някои ги пиша направо -без "чернова".След това музата просто изчезва.Ще поработя над всички и тези,които не съм изпращала още-дано да имам тази възможност!
  • Бих си позволил да кажа, въпреки използването на умалителни словосъчетания, че е доста неравноделно написано. Трябва да се дообработи (според мен).
  • Благодаря,Приятели !Здраве и Успехи!
  • Много ми стана светло и приятно от този стих вълшебен и нежен
  • Прекрасно е! Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...