Jul 11, 2013, 10:34 PM

Лято...

  Poetry
832 0 11

 

                                                Л Я Т О

 

                          Шарени градини, Слънчице в небето.

                          Мирис на цветята - радост в душата.

                          Житен клас в полето - песен в сърцето!

                          Облачета бели в кичурчета сбрани.

                          Лястовичи песни - сърчице в длани.

                          Плодове греят в кошничка от мама!  

                                      Радост най-голяма!

                          Ручейчета тичат - босички крачета.

                          Нейде край гората - медени звънчета...

                                  ... слънчева позлата...

                          От пчелици дружки - младост в крилата!  

                 

                          Лунно сърпче свети и звездици греят...

                          Щурчова гъдулка - медена люлка.

                          Мама я люлее - песенчица пее...

                          Чува ли я някой? - Гълъбче Крилато...

 

 

 

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Бостанджиев-имате право,но при мен всичко става много спонтано и бързо и почти без никаква обработка-дори някои ги пиша направо -без "чернова".След това музата просто изчезва.Ще поработя над всички и тези,които не съм изпращала още-дано да имам тази възможност!
  • Бих си позволил да кажа, въпреки използването на умалителни словосъчетания, че е доста неравноделно написано. Трябва да се дообработи (според мен).
  • Благодаря,Приятели !Здраве и Успехи!
  • Много ми стана светло и приятно от този стих вълшебен и нежен
  • Прекрасно е! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...