Jul 11, 2013, 10:34 PM

Лято...

  Poetry
831 0 11

 

                                                Л Я Т О

 

                          Шарени градини, Слънчице в небето.

                          Мирис на цветята - радост в душата.

                          Житен клас в полето - песен в сърцето!

                          Облачета бели в кичурчета сбрани.

                          Лястовичи песни - сърчице в длани.

                          Плодове греят в кошничка от мама!  

                                      Радост най-голяма!

                          Ручейчета тичат - босички крачета.

                          Нейде край гората - медени звънчета...

                                  ... слънчева позлата...

                          От пчелици дружки - младост в крилата!  

                 

                          Лунно сърпче свети и звездици греят...

                          Щурчова гъдулка - медена люлка.

                          Мама я люлее - песенчица пее...

                          Чува ли я някой? - Гълъбче Крилато...

 

 

 

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Бостанджиев-имате право,но при мен всичко става много спонтано и бързо и почти без никаква обработка-дори някои ги пиша направо -без "чернова".След това музата просто изчезва.Ще поработя над всички и тези,които не съм изпращала още-дано да имам тази възможност!
  • Бих си позволил да кажа, въпреки използването на умалителни словосъчетания, че е доста неравноделно написано. Трябва да се дообработи (според мен).
  • Благодаря,Приятели !Здраве и Успехи!
  • Много ми стана светло и приятно от този стих вълшебен и нежен
  • Прекрасно е! Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...